16.08.2009 г., 15:04

Лунна сянка

601 0 0

Лунна сянка

 

Безкрайна вис

         от необяното море,

безкрайна вис

         от необятното небе

се сливат

в тъмен, необхванат къс -

да даде на сияйната луна

цвета,

да подири в себе си

мига

на лунната пътека...

И опраща непрогледна 

сянка

синьото и черното

     море – в небе.

За да заблести,

за да засияе

лунното в искри

и разсипани светулки...

А багри ги с нескрита

топлина

от връх сияйната си плът

    небесната дъга

- закръглена до съвършен овал.

Няма черно -

просто изпъква просторът,

просто иска – мираж

и миг, и бряг...

Спотаила

         тъмната си половина

луната

         играе,

              мечтае.

В сянка

         свети.

И сиянието гони

     тъма и мрак.

Защото в тъмна половина

има лунен път и бряг...

      лунна сянка.

С извечни мигове -

пътува в туй море,

с всевечни кътове -

жадува в туй движение -

да обсеби сянката излишна

и я преотстъпи в цветове!

 

15.09.84

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...