Лунна сянка

Безкрайна вис

         от необяното море,

безкрайна вис

         от необятното небе

се сливат

в тъмен, необхванат къс -

да даде на сияйната луна

цвета,

да подири в себе си

мига

на лунната пътека...

И опраща непрогледна 

сянка

синьото и черното

     море – в небе.

За да заблести,

за да засияе

лунното в искри

и разсипани светулки...

А багри ги с нескрита

топлина

от връх сияйната си плът

    небесната дъга

- закръглена до съвършен овал.

Няма черно -

просто изпъква просторът,

просто иска – мираж

и миг, и бряг...

Спотаила

         тъмната си половина

луната

         играе,

              мечтае.

В сянка

         свети.

И сиянието гони

     тъма и мрак.

Защото в тъмна половина

има лунен път и бряг...

      лунна сянка.

С извечни мигове -

пътува в туй море,

с всевечни кътове -

жадува в туй движение -

да обсеби сянката излишна

и я преотстъпи в цветове!

15.09.84