Aug 16, 2009, 3:04 PM

Лунна сянка

  Poetry » Other
598 0 0

Лунна сянка

 

Безкрайна вис

         от необяното море,

безкрайна вис

         от необятното небе

се сливат

в тъмен, необхванат къс -

да даде на сияйната луна

цвета,

да подири в себе си

мига

на лунната пътека...

И опраща непрогледна 

сянка

синьото и черното

     море – в небе.

За да заблести,

за да засияе

лунното в искри

и разсипани светулки...

А багри ги с нескрита

топлина

от връх сияйната си плът

    небесната дъга

- закръглена до съвършен овал.

Няма черно -

просто изпъква просторът,

просто иска – мираж

и миг, и бряг...

Спотаила

         тъмната си половина

луната

         играе,

              мечтае.

В сянка

         свети.

И сиянието гони

     тъма и мрак.

Защото в тъмна половина

има лунен път и бряг...

      лунна сянка.

С извечни мигове -

пътува в туй море,

с всевечни кътове -

жадува в туй движение -

да обсеби сянката излишна

и я преотстъпи в цветове!

 

15.09.84

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...