29 oct 2013, 9:11

Лунна вечер 

  Poesía » De amor
435 0 1

Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторженни гърла!
Сърцата пърхат в малката градина -
разперва Младостта крила...

Луната се усмихва закачливо.
Нахален облак иска да я спре.
Той пътя ù препречва горделиво,
но тя на късчета го разсече!

И пак се струйнат лунните снежинки
и селото поръсят със сребро...
Преплитат се омайни светлосенки,
лудува радостно и звездното хоро!

Възторжено мечтае Колектива,
за обич песни пее там.
И всеки свойта Самота излива
и щастието си опипва сам!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??