Лунна вечер
581
0
1
Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторженни гърла!
Сърцата пърхат в малката градина -
разперва Младостта крила...
Луната се усмихва закачливо.
Нахален облак иска да я спре.
Той пътя ù препречва горделиво,
но тя на късчета го разсече!
И пак се струйнат лунните снежинки
и селото поръсят със сребро...
Преплитат се омайни светлосенки,
лудува радостно и звездното хоро!
Възторжено мечтае Колектива,
за обич песни пее там.
И всеки свойта Самота излива
и щастието си опипва сам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
