Oct 29, 2013, 9:11 AM

Лунна вечер 

  Poetry » Love
434 0 1

Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторженни гърла!
Сърцата пърхат в малката градина -
разперва Младостта крила...

Луната се усмихва закачливо.
Нахален облак иска да я спре.
Той пътя ù препречва горделиво,
но тя на късчета го разсече!

И пак се струйнат лунните снежинки
и селото поръсят със сребро...
Преплитат се омайни светлосенки,
лудува радостно и звездното хоро!

Възторжено мечтае Колектива,
за обич песни пее там.
И всеки свойта Самота излива
и щастието си опипва сам!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??