Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторженни гърла!
Сърцата пърхат в малката градина -
разперва Младостта крила...

Луната се усмихва закачливо.
Нахален облак иска да я спре.
Той пътя ù препречва горделиво,
но тя на късчета го разсече!

И пак се струйнат лунните снежинки
и селото поръсят със сребро...
Преплитат се омайни светлосенки,
лудува радостно и звездното хоро!

Възторжено мечтае Колектива,
за обич песни пее там.
И всеки свойта Самота излива
и щастието си опипва сам!