Лунна вечер
Луната във сияние блести,
посипва лунен прах върху тревата
и тази нощ на мен не ми се спи
усещам как върти се в кръг земята.
Вятърът във стаята ми влиза,
целува нежно голите ми рамене,
загръща ме с прозрачната си риза
и ме докосва с твоите ръце.
Следи от теб навсякъде откривам,
цигарата ти недопушена стои
и чашите със вино все доливам
измамно е, лъжовно и боли...
В душата ми е пусто,бяло,снежно
и само сълзи топлят ми очите,
разхвърлила съм в стаята небрежно
спомените и мечтите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Доника Стоянова Todos los derechos reservados
