Лунна вечер
Луната във сияние блести,
посипва лунен прах върху тревата
и тази нощ на мен не ми се спи
усещам как върти се в кръг земята.
Вятърът във стаята ми влиза,
целува нежно голите ми рамене,
загръща ме с прозрачната си риза
и ме докосва с твоите ръце.
Следи от теб навсякъде откривам,
цигарата ти недопушена стои
и чашите със вино все доливам
измамно е, лъжовно и боли...
В душата ми е пусто,бяло,снежно
и само сълзи топлят ми очите,
разхвърлила съм в стаята небрежно
спомените и мечтите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доника Стоянова Все права защищены
