Луната във сияние блести,

посипва лунен прах върху тревата

и тази нощ на мен не ми се спи

усещам как върти се в кръг земята.

Вятърът във стаята ми влиза,

целува нежно голите ми рамене,

загръща ме с прозрачната си риза

и ме докосва с твоите ръце.

Следи от теб навсякъде откривам,

цигарата ти недопушена стои

и чашите със вино все доливам

измамно е, лъжовно и боли...

В душата ми е пусто,бяло,снежно

и само сълзи топлят ми очите,

разхвърлила съм в стаята небрежно

спомените и мечтите.