... пресъхнала луна сънува приливи,
завижда ни за бурите
и всяка сутрин бори се за капчици роса,
но с утрото заспива в жадна меланхолия...
Тичаме цяла вечност преди изгрева,
но не можем да стигнем себе си,
а луната по лицата ни, леко замислени,
бавно и тихо оставя вампирски загар...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Евтимов Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
