13.11.2012 г., 12:36 ч.

Лунни слънчогледи 

  Поезия » Оди и поеми
546 0 0
... пресъхнала луна сънува приливи,
завижда ни за бурите
и всяка сутрин бори се за капчици роса,
но с утрото заспива в жадна меланхолия...
Тичаме цяла вечност преди изгрева,
но не можем да стигнем себе си,
а луната по лицата ни, леко замислени,
бавно и тихо оставя вампирски загар...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Евтимов Всички права запазени

Предложения
: ??:??