13.11.2012 г., 12:36 ч.

Лунни слънчогледи 

  Поезия » Оди и поеми
477 0 0

... пресъхнала луна сънува приливи,

 завижда ни за бурите

и всяка сутрин бори се за капчици роса,

но с утрото заспива в жадна меланхолия...

 

Тичаме цяла вечност преди изгрева,

 но не можем да стигнем себе си,

 а луната по лицата ни, леко замислени,

 бавно и тихо оставя вампирски загар...

© Петър Евтимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??