dodoclan (Петър Евтимов)
2 0
Nov 13, 2012, 12:36 PM

Лунни слънчогледи 

  Poetry » Odys and poems
487 0 0

... пресъхнала луна сънува приливи,

 завижда ни за бурите

и всяка сутрин бори се за капчици роса,

но с утрото заспива в жадна меланхолия...

 

Тичаме цяла вечност преди изгрева,

 но не можем да стигнем себе си,

 а луната по лицата ни, леко замислени,

 бавно и тихо оставя вампирски загар...

© Петър Евтимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??