Лунно момиче
От скъсания джоб на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица
в солените си длани. От скалите
към него гледах дълго, завистливо -
като скъперник към купчина злато -
как страстно я целува. На отвито,
заспало тихо, приказно красиво
момиче ми приличаше луната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
