Весан (Ангел Веселинов)
529 763
Mar 16, 2010, 3:23 PM

Лунно момиче 

  Poetry » Landscape
5.0 / 6
591 0 8
От скъсания джоб на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица
в солените си длани. От скалите
към него гледах дълго, завистливо -
като скъперник към купчина злато -
как страстно я целува. На отвито,
заспало тихо, приказно красиво
момиче ми приличаше луната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
  • kalin_n (Калин Найденов) Колелото на съдбата
    Колелото на съдбата
  • Reddas (Кейтлин А.) Verbalize
    You can change my mind But my soul – never! Forever shall I seek the light! And dive into… the break...
  • Сенилга (Сенилга) tick tock
    it has always been everyone knew the answers to all the questions, but no one could know, ......
  • Burns Mine
    She is mine Her darkness shines Her touch ignites a dreamer's mind She is mine ......

More works »