Лутане

Domenikov (Джимбо)
78 16

19 ago 2010, 20:27

Poesía » Otra

508 0 2

Върви по улицата прашна,

обгърнат в лепкава мъгла,

бродещ без цел и посока

самотник с прошарена коса.

С клепачи, натежали от това,

което виждат очите - празнота.

С треперещи крака пристъпва плахо,

иска под себе си здрава земя.

Лута се насам и натам,

търси посоката, която ще го отведе

там, където всичко е възможно -

в рая, който жадува да открие.

Ще поеме ли по правилния път,

който да го отведе към спокойствието,

което иска за себе си тъй силно,

постигането на мира със своето сърце.

Или отново пак ще броди,

в омагьосания порочен кръг,

затъващ в плаващите пясъци

на изстрадалия си живот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.