19 ago 2010, 20:27

Лутане

  Poesía » Otra
716 0 2

Върви по улицата прашна,

обгърнат в лепкава мъгла,

бродещ без цел и посока

самотник с прошарена коса.

 

С клепачи, натежали от това,

което виждат очите - празнота.

С треперещи крака пристъпва плахо,

иска под себе си здрава земя.

 

Лута се насам и натам,

търси посоката, която ще го отведе

там, където всичко е възможно -

в рая, който жадува да открие.

 

Ще поеме ли по правилния път,

който да го отведе към спокойствието,

което иска за себе си тъй силно,

постигането на мира със своето сърце.

 

Или отново пак ще броди,

в омагьосания порочен кръг,

затъващ в плаващите пясъци

на изстрадалия си живот.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...