Лутане

Domenikov (Джимбо)
78 16

Aug 19, 2010, 8:27 PM

Poetry » Other

509 0 2

Върви по улицата прашна,

обгърнат в лепкава мъгла,

бродещ без цел и посока

самотник с прошарена коса.

С клепачи, натежали от това,

което виждат очите - празнота.

С треперещи крака пристъпва плахо,

иска под себе си здрава земя.

Лута се насам и натам,

търси посоката, която ще го отведе

там, където всичко е възможно -

в рая, който жадува да открие.

Ще поеме ли по правилния път,

който да го отведе към спокойствието,

което иска за себе си тъй силно,

постигането на мира със своето сърце.

Или отново пак ще броди,

в омагьосания порочен кръг,

затъващ в плаващите пясъци

на изстрадалия си живот.

Please sign in with your account so you can comment and vote.