11 jun 2009, 10:27

Лутане

  Poesía » Otra
512 0 1

ЛУТАНЕ

 

Къде съм аз сред хаоса от хора?

Толкова ли съм безлична?

Нима е напразен стремежът ми

да обичам.

 

Защо ме повлича тъгата

във водовъртежа си смъртоносен?

Къде ще ме отведе,

щом смърт няма?

 

Вървя и застъпвам си сянката.

Мразя се, че съм си препъникамък.

 

Взирам се в неща, които не са истински,

затова не виждам и се чувствам сляпа.

Самотна съм

като сираче в твоята прегръдка.

Нима още търся в нея нещо,

което никога не е съществувало...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми!
    "Вървя и застъпвам си сянката.Мразя се, че съм си препъникамък."
    Всеки има слаби моменти.Спри се, поеми въздух,обади се на добър и силен приятел (не на някой мрънко, които да те комплексира допълнително), направи една голяма крачка... и ти си нов човек.
    Това е рецептата. Поздрави !

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...