alistef (Албена Стефанова)
177 372
11 июн. 2009 г., 10:27

Лутане 

  Поэзия » Другая
368 0 1

ЛУТАНЕ

 

Къде съм аз сред хаоса от хора?

Толкова ли съм безлична?

Нима е напразен стремежът ми

да обичам.

 

Защо ме повлича тъгата

във водовъртежа си смъртоносен?

Къде ще ме отведе,

щом смърт няма?

 

Вървя и застъпвам си сянката.

Мразя се, че съм си препъникамък.

 

Взирам се в неща, които не са истински,

затова не виждам и се чувствам сляпа.

Самотна съм

като сираче в твоята прегръдка.

Нима още търся в нея нещо,

което никога не е съществувало...

© Албена Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми!
    "Вървя и застъпвам си сянката.Мразя се, че съм си препъникамък."
    Всеки има слаби моменти.Спри се, поеми въздух,обади се на добър и силен приятел (не на някой мрънко, които да те комплексира допълнително), направи една голяма крачка... и ти си нов човек.
    Това е рецептата. Поздрави !
Предложения
: ??:??