Лутане

11.06.2009 г., 10:27 ч.

Поезия » Друга

366 0 1

ЛУТАНЕ

Къде съм аз сред хаоса от хора?

Толкова ли съм безлична?

Нима е напразен стремежът ми

да обичам.

Защо ме повлича тъгата

във водовъртежа си смъртоносен?

Къде ще ме отведе,

щом смърт няма?

Вървя и застъпвам си сянката.

Мразя се, че съм си препъникамък.

Взирам се в неща, които не са истински,

затова не виждам и се чувствам сляпа.

Самотна съм

като сираче в твоята прегръдка.

Нима още търся в нея нещо,

което никога не е съществувало...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.