Лутане
ЛУТАНЕ
Къде съм аз сред хаоса от хора?
Толкова ли съм безлична?
Нима е напразен стремежът ми
да обичам.
Защо ме повлича тъгата
във водовъртежа си смъртоносен?
Къде ще ме отведе,
щом смърт няма?
Вървя и застъпвам си сянката.
Мразя се, че съм си препъникамък.
Взирам се в неща, които не са истински,
затова не виждам и се чувствам сляпа.
Самотна съм
като сираче в твоята прегръдка.
Нима още търся в нея нещо,
което никога не е съществувало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
