Jun 11, 2009, 10:27 AM
Лутане
ЛУТАНЕ
Къде съм аз сред хаоса от хора?
Толкова ли съм безлична?
Нима е напразен стремежът ми
да обичам.
Защо ме повлича тъгата
във водовъртежа си смъртоносен?
Къде ще ме отведе,
щом смърт няма?
Вървя и застъпвам си сянката.
Мразя се, че съм си препъникамък.
Взирам се в неща, които не са истински,
затова не виждам и се чувствам сляпа.
Самотна съм
като сираче в твоята прегръдка.
Нима още търся в нея нещо,
което никога не е съществувало...
© Албена Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Вървя и застъпвам си сянката.Мразя се, че съм си препъникамък."
Всеки има слаби моменти.Спри се, поеми въздух,обади се на добър и силен приятел (не на някой мрънко, които да те комплексира допълнително), направи една голяма крачка... и ти си нов човек.
Това е рецептата. Поздрави !