27 abr 2009, 0:36

Лятна нощ 

  Poesía » Del paisaje
690 0 17

 

 

 

 

 

 

отива си знойният ден

и жаркото слънце заспива

обрамчени в зрак

сетива

зрънца задушевност събират

пада нощта

напоена

с две капки ликьор

и латино

с дъх на погубени трепети

с жар

и с тъга импулсивна

тишината умира

съвсем

захладнява пороят

от звуци в зелено

от нощния чай

неизпитото в него

утаява съня

и изстива

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??