27 jun 2008, 15:22

Лято

  Poesía
1.1K 0 14

Птиците вият гнезда от надежди.

Щъркели кацат от врата на врата.

Паяци шетат сред лепкави прежди,

а с утрото раждат се нови слънца.

 

Разцъфнаха вече пролетни пъпки.

С живот натежали са сивите жици.

Отмерва сезонът началните стъпки

и всеки си търси белите лястовици.

 

През лятото светът е място вълшебно.

Морето ни сякаш не е просто вода

и всичко, което е иначе земно,

декор е на приказка, а любовта - детска игра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...