27 jun 2008, 15:22

Лято

  Poesía
1.1K 0 14

Птиците вият гнезда от надежди.

Щъркели кацат от врата на врата.

Паяци шетат сред лепкави прежди,

а с утрото раждат се нови слънца.

 

Разцъфнаха вече пролетни пъпки.

С живот натежали са сивите жици.

Отмерва сезонът началните стъпки

и всеки си търси белите лястовици.

 

През лятото светът е място вълшебно.

Морето ни сякаш не е просто вода

и всичко, което е иначе земно,

декор е на приказка, а любовта - детска игра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...