27 jun 2008, 15:22

Лято

  Poesía
1.1K 0 14

Птиците вият гнезда от надежди.

Щъркели кацат от врата на врата.

Паяци шетат сред лепкави прежди,

а с утрото раждат се нови слънца.

 

Разцъфнаха вече пролетни пъпки.

С живот натежали са сивите жици.

Отмерва сезонът началните стъпки

и всеки си търси белите лястовици.

 

През лятото светът е място вълшебно.

Морето ни сякаш не е просто вода

и всичко, което е иначе земно,

декор е на приказка, а любовта - детска игра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...