27.06.2008 г., 15:22

Лято

1.1K 0 14

Птиците вият гнезда от надежди.

Щъркели кацат от врата на врата.

Паяци шетат сред лепкави прежди,

а с утрото раждат се нови слънца.

 

Разцъфнаха вече пролетни пъпки.

С живот натежали са сивите жици.

Отмерва сезонът началните стъпки

и всеки си търси белите лястовици.

 

През лятото светът е място вълшебно.

Морето ни сякаш не е просто вода

и всичко, което е иначе земно,

декор е на приказка, а любовта - детска игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....