Птиците вият гнезда от надежди.
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки.
С живот натежали са сивите жици.
Отмерва сезонът началните стъпки
и всеки си търси белите лястовици.
През лятото светът е място вълшебно.
Морето ни сякаш не е просто вода
и всичко, което е иначе земно,
декор е на приказка, а любовта - детска игра.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
