Птиците вият гнезда от надежди.
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки.
С живот натежали са сивите жици.
Отмерва сезонът началните стъпки
и всеки си търси белите лястовици.
През лятото светът е място вълшебно.
Морето ни сякаш не е просто вода
и всичко, което е иначе земно,
декор е на приказка, а любовта - детска игра.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
