3 may 2007, 23:40

Лято е

  Poesía
599 0 1
 Лято е.
 Късно вечерта.
 Пак съм сам.
 Пред една врата.
 Със седем ключа.
 
 Лято е.
 Рано утринта.
 Аз съм там.
 Пред същата врата.
 Нямах смелост да отключа.
 Моята съдба.
 
 Лято е.
 Отключих любовта.
 
 30.04.2007  17:33

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, адашче.Пожелавам ти да успееш и да задържиш ключето на точната врата, за да не си отиде любовта...
    Поздрави от мен!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...