3.05.2007 г., 23:40

Лято е

593 0 1
 Лято е.
 Късно вечерта.
 Пак съм сам.
 Пред една врата.
 Със седем ключа.
 
 Лято е.
 Рано утринта.
 Аз съм там.
 Пред същата врата.
 Нямах смелост да отключа.
 Моята съдба.
 
 Лято е.
 Отключих любовта.
 
 30.04.2007  17:33

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, адашче.Пожелавам ти да успееш и да задържиш ключето на точната врата, за да не си отиде любовта...
    Поздрави от мен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....