May 3, 2007, 11:40 PM

Лято е

  Poetry
596 0 1
 Лято е.
 Късно вечерта.
 Пак съм сам.
 Пред една врата.
 Със седем ключа.
 
 Лято е.
 Рано утринта.
 Аз съм там.
 Пред същата врата.
 Нямах смелост да отключа.
 Моята съдба.
 
 Лято е.
 Отключих любовта.
 
 30.04.2007  17:33

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, адашче.Пожелавам ти да успееш и да задържиш ключето на точната врата, за да не си отиде любовта...
    Поздрави от мен!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...