Лято е

9 jul 2019, 9:17

Poesía » Del paisaje

471 0 0

Тихо се спуска нощта

от изумрудното небе.

Звездите изгряват бавно

една по една

и галят земята с лъчи

нежно като малко дете.

Цветята повдигат

уморени главици.

Сладко запяват

пъстрокрили птици.

Достолепни дървета

си отдъхват тежко.

А човек щастливо рече:

„Плодовете зреят

и хляб се пече.

Нищо, че е жежко.

Лято е.“

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.