Jul 9, 2019, 9:17 AM

Лято е

877 0 0

Тихо се спуска нощта

от изумрудното небе.

Звездите изгряват бавно

една по една

и галят земята с лъчи

нежно като малко дете.

Цветята повдигат

уморени главици.

Сладко запяват

пъстрокрили птици.

Достолепни дървета

си отдъхват тежко.

А човек щастливо рече:

„Плодовете зреят

и хляб се пече.

Нищо, че е жежко.

Лято е.“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...