Тихо се спуска нощта
от изумрудното небе.
Звездите изгряват бавно
една по една
и галят земята с лъчи
нежно като малко дете.
Цветята повдигат
уморени главици.
Сладко запяват
пъстрокрили птици.
Достолепни дървета
си отдъхват тежко.
А човек щастливо рече:
„Плодовете зреят
и хляб се пече.
Нищо, че е жежко.
Лято е.“
© Лиляна Стаматова Все права защищены