Лято, нека поиграем шах
Звездите, ще ни бъдат пешки
в безкрайното небе над тях.
С изгреви и залези горещи...
нека, лято, да играем шах.
Изгревът ще бъде златен цар,
а залезът, уау – прелестна царица.
Слънцето, в играта господар,
на правилата ще е първа жрица.
Ветровете ще са палави коне,
развели гриви с птици ще се гонят.
А облаци над шарено поле,
напето, рицарски доспехи нека носят.
Грандиозен тузът отстрани,
величествен със своите аркади,
тържествено да блесне, за опожари,
небето в прелесни армади.
Ейх, лято, нека да играем шах...
с изгреви и залези в рокади...
В пожар да пламнат и след тях...
да няма край, да няма барикади.
23.07.2021г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados
Много е хубаво! Успех!
