23.07.2021 г., 12:17 ч.

Лято, нека поиграем шах 

  Поезия » Пейзажна
825 4 5

Звездите, ще ни бъдат пешки
в безкрайното небе над тях.
С изгреви и залези горещи...
нека, лято, да играем шах.

Изгревът ще бъде златен цар,
а залезът, уау – прелестна царица.
Слънцето, в играта господар,
на правилата ще е първа жрица.

Ветровете ще са палави коне,
развели гриви с птици ще се гонят.
А облаци над  шарено поле,
напето, рицарски доспехи нека носят.

Грандиозен тузът отстрани,
величествен със своите аркади,
тържествено да блесне, за опожари,
небето в прелесни армади.

Ейх, лято, нека да играем шах...
с изгреви и залези в рокади...
В пожар да пламнат и след тях...
да няма край, да няма барикади.
 

23.07.2021г.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Здравей, мое лято! »

22 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??