Jul 23, 2021, 12:17 PM

Лято, нека поиграем шах

1.2K 4 5

Звездите, ще ни бъдат пешки
в безкрайното небе над тях.
С изгреви и залези горещи...
нека, лято, да играем шах.

Изгревът ще бъде златен цар,
а залезът, уау – прелестна царица.
Слънцето, в играта господар,
на правилата ще е първа жрица.

Ветровете ще са палави коне,
развели гриви с птици ще се гонят.
А облаци над  шарено поле,
напето, рицарски доспехи нека носят.

Грандиозен тузът отстрани,
величествен със своите аркади,
тържествено да блесне, за опожари,
небето в прелесни армади.

Ейх, лято, нека да играем шах...
с изгреви и залези в рокади...
В пожар да пламнат и след тях...
да няма край, да няма барикади.
 

23.07.2021г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

The work is a contestant:

22 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...