Лятото свършва винаги в края на август
Не свикна ли вече,
че лятото свършва
винаги в края на август?
Дори да е топло
все още вечер,
някак си вее прохлада
след полунощ от тихите улици
и мекия есенен вятър.
От нашите стъпки, бавно отекващи
в син полумрак на мъглата.
От синьо небе,
без полет във него,
от „сбогом” във песен изпято.
Самотно море, смирено и голо,
далечно и непознато…
Не свикна ли вече,
че в края на август,
ставаме малко по-тъжни?
Събираме в шепичка
лятната радост
да имаме, щом ни е нужна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Някоя Todos los derechos reservados
