Sep 11, 2014, 5:53 PM

Лятото свършва винаги в края на август

  Poetry
886 0 2

Не свикна ли вече,

че лятото свършва

винаги в края на август?

Дори да е топло

все още вечер,

някак си вее прохлада

след полунощ от тихите улици

и мекия есенен вятър.

От нашите стъпки, бавно отекващи

в син полумрак на мъглата.

От синьо небе,

без полет във него,

от „сбогом” във песен изпято.

Самотно море, смирено и голо,

далечно и непознато…

Не свикна ли вече,

че в края на август,

ставаме малко по-тъжни?

Събираме в шепичка

лятната радост

да имаме, щом ни е нужна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Меланхолично,нежно и красиво поднесено, в шепичка лятна радост!Поздравявам те!
  • Красива меланхолия!
    Останала незабелязана и неоценена.
    Много ми хареса.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...