11 сент. 2014 г., 17:53

Лятото свършва винаги в края на август

891 0 2

Не свикна ли вече,

че лятото свършва

винаги в края на август?

Дори да е топло

все още вечер,

някак си вее прохлада

след полунощ от тихите улици

и мекия есенен вятър.

От нашите стъпки, бавно отекващи

в син полумрак на мъглата.

От синьо небе,

без полет във него,

от „сбогом” във песен изпято.

Самотно море, смирено и голо,

далечно и непознато…

Не свикна ли вече,

че в края на август,

ставаме малко по-тъжни?

Събираме в шепичка

лятната радост

да имаме, щом ни е нужна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Меланхолично,нежно и красиво поднесено, в шепичка лятна радост!Поздравявам те!
  • Красива меланхолия!
    Останала незабелязана и неоценена.
    Много ми хареса.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...