11 may 2016, 12:04  

Лъч

  Poesía
986 4 17

Бягам  в нощта

като лъч от звездата си паднал.

И навярно отлъчен така

ще остана до края.

Няма спирка за миг да поспра

и почина за малко.

Там - върху черния фон,

моят път ще е вечно изрязан...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина лъчът оставя ярка следа на фона...!
  • автор: roza1

    Звездата се изхлузи
    от коша лунен на нощта.
    Политна сякаш се изгуби,
    а търсила е моята коса.

    Звездата се изплаши.
    Сърцето й изгуби цвят.
    Изпусна лъч в очите мои.
    Подари им ден със аромат.

    Звездата смела си отиде.
    Най-смелата, добра звезда!
    Бе тръгнала пеша в нощ тъмна,
    да бъде с мен и да не съм сама.

    Откупих с болка от звездата
    най-прекрасния й звезден лъч,
    за да мога с него във зората
    да погаля любимия за мене мъж!

    07.07.2004
  • Както винаги- прекрасна работа. Стихът е образен, емоционален, красив, силен... Поздрави!
  • А и не бива да спираш! Поздрави за стиха!
  • Какво по- хубаво! Да оставиш светла следа...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...