11 мая 2016 г., 12:04 2016-05-11T12:35:06+03:00

Лъч

Поэзия

987 4 17

Бягам в нощта

като лъч от звездата си паднал.

И навярно отлъчен така

ще остана до края.

Няма спирка за миг да поспра

и почина за малко.

Там - върху черния фон,

моят път ще е вечно изрязан...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Наистина лъчът оставя ярка следа на фона...!

2019-02-27T20:00:51+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

автор: roza1

Звездата се изхлузи
от коша лунен на нощта.
Политна сякаш се изгуби,
а търсила е моята коса.

Звездата се изплаши.
Сърцето й изгуби цвят.
Изпусна лъч в очите мои.
Подари им ден със аромат.

Звездата смела си отиде.
Най-смелата, добра звезда!
Бе тръгнала пеша в нощ тъмна,
да бъде с мен и да не съм сама.

Откупих с болка от звездата
най-прекрасния й звезден лъч,
за да мога с него във зората
да погаля любимия за мене мъж!

07.07.2004

2016-05-13T20:48:44+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Както винаги- прекрасна работа. Стихът е образен, емоционален, красив, силен... Поздрави!

2016-05-13T16:50:43+03:00
странница (Сеси)

А и не бива да спираш! Поздрави за стиха!

2016-05-12T14:56:17+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Какво по- хубаво! Да оставиш светла следа...

2016-05-12T12:16:21+03:00