11.05.2016 г., 12:04  

Лъч

979 4 17

Бягам  в нощта

като лъч от звездата си паднал.

И навярно отлъчен така

ще остана до края.

Няма спирка за миг да поспра

и почина за малко.

Там - върху черния фон,

моят път ще е вечно изрязан...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина лъчът оставя ярка следа на фона...!
  • автор: roza1

    Звездата се изхлузи
    от коша лунен на нощта.
    Политна сякаш се изгуби,
    а търсила е моята коса.

    Звездата се изплаши.
    Сърцето й изгуби цвят.
    Изпусна лъч в очите мои.
    Подари им ден със аромат.

    Звездата смела си отиде.
    Най-смелата, добра звезда!
    Бе тръгнала пеша в нощ тъмна,
    да бъде с мен и да не съм сама.

    Откупих с болка от звездата
    най-прекрасния й звезден лъч,
    за да мога с него във зората
    да погаля любимия за мене мъж!

    07.07.2004
  • Както винаги- прекрасна работа. Стихът е образен, емоционален, красив, силен... Поздрави!
  • А и не бива да спираш! Поздрави за стиха!
  • Какво по- хубаво! Да оставиш светла следа...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...