11.05.2016 г., 12:04 ч.
Лъч
Бягам в нощта
като лъч от звездата си паднал.
И навярно отлъчен така
ще остана до края.
Няма спирка за миг да поспра
и почина за малко.
Там - върху черния фон,
моят път ще е вечно изрязан...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Наистина лъчът оставя ярка следа на фона...!
-
автор: roza1
Звездата се изхлузи
от коша лунен на нощта.
Политна сякаш се изгуби,
а търсила е моята коса.
Звездата се изплаши.
Сърцето й изгуби цвят.
Изпусна лъч в очите мои.
Подари им ден със аромат.
Звездата смела си отиде.
Най-смелата, добра звезда!
Бе тръгнала пеша в нощ тъмна,
да бъде с мен и да не съм сама.
Откупих с болка от звездата
най-прекрасния й звезден лъч,
за да мога с него във зората
да погаля любимия за мене мъж!
07.07.2004 -
Както винаги- прекрасна работа. Стихът е образен, емоционален, красив, силен... Поздрави!
-
А и не бива да спираш! Поздрави за стиха!
-
Какво по- хубаво! Да оставиш светла следа...
-
Лъч, който докосва...
Отново си излял душата си! Благодаря, Младене! -
Този лъч от звезда е смислено наситен и запомнящ се образ...
Харесах и оцених, Мисана.
-
Поздрав и от мен, Младене!
-
Невероятно усещане предизвиква този лъч...
Благодаря, че го прочетох и усетих! -
Изключително!!!
-
И вечно красив... Същността вдъхновява. Поздрав...
-
На този фон светлото се откроява...
-
Ако го приемаш за коментар:
"Лъч от звездата си паднал"
и стиснал перо във ръка,
любовта на Музата грабнал
ти прошка не искаш сега.
И Бог не ще те отлъчи,
защото си с нея до края,
но Дяволът - той ще те мъчи,
че верен и горд си до нея.
Животът това е познание,
Животът е пълен с комизъм,
а Любовта е вечно страдание
и ти си от нея зависим.
Твоят път начертан е с перото
докрай ще вървиш - до доброто! -
Хубав стих!
-
Така с нож се изрязва ... до дъно! Поздрави!
-
...!!!
-
Много ми хареса стиха ти, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
