11.05.2016 г., 12:04  

Лъч

983 4 17

Бягам  в нощта

като лъч от звездата си паднал.

И навярно отлъчен така

ще остана до края.

Няма спирка за миг да поспра

и почина за малко.

Там - върху черния фон,

моят път ще е вечно изрязан...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина лъчът оставя ярка следа на фона...!
  • автор: roza1

    Звездата се изхлузи
    от коша лунен на нощта.
    Политна сякаш се изгуби,
    а търсила е моята коса.

    Звездата се изплаши.
    Сърцето й изгуби цвят.
    Изпусна лъч в очите мои.
    Подари им ден със аромат.

    Звездата смела си отиде.
    Най-смелата, добра звезда!
    Бе тръгнала пеша в нощ тъмна,
    да бъде с мен и да не съм сама.

    Откупих с болка от звездата
    най-прекрасния й звезден лъч,
    за да мога с него във зората
    да погаля любимия за мене мъж!

    07.07.2004
  • Както винаги- прекрасна работа. Стихът е образен, емоционален, красив, силен... Поздрави!
  • А и не бива да спираш! Поздрави за стиха!
  • Какво по- хубаво! Да оставиш светла следа...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...