Лъч
Бягам в нощта
като лъч от звездата си паднал.
И навярно отлъчен така
ще остана до края.
Няма спирка за миг да поспра
и почина за малко.
Там - върху черния фон,
моят път ще е вечно изрязан...
© Младен Мисана All rights reserved.
May 11, 2016, 12:04 PM
Comments
Comments
-
-
автор: roza1
Звездата се изхлузи
от коша лунен на нощта.
Политна сякаш се изгуби,
а търсила е моята коса.
Звездата се изплаши.
Сърцето й изгуби цвят.
Изпусна лъч в очите мои.
Подари им ден със аромат.
Звездата смела си отиде.
Най-смелата, добра звезда!
Бе тръгнала пеша в нощ тъмна,
да бъде с мен и да не съм сама.
Откупих с болка от звездата
най-прекрасния й звезден лъч,
за да мога с него във зората
да погаля любимия за мене мъж!
07.07.2004 -
Както винаги- прекрасна работа. Стихът е образен, емоционален, красив, силен... Поздрави! -
-
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
