29 ago 2014, 20:54

Лъч междузвезден 

  Poesía » Filosófica
400 0 5

Толкова много боли,
на моменти сърцето се къса.
От очите валят пак сълзи
и въпросът "Защо?" не прекъсва
да дълбае душата с длето,
да жигосва и пали плътта ми.

Как да спра и тези води
придошли със злото от Ада,
да изтръгна отровни бодли
с тази орис - дълбока оврага,
която друг за мен начерта
и реши - като дан се полага.

Не приемам аз тази съдба.
Не приемам агнец да съм жертвен,
ни на клада от кръв да горя
в черен траур зъл и бездействен, 
душата все да тъй да боли.
Затова ще съм лъч... междузведен.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??