Лъч междузвезден
545
0
5
Толкова много боли,
на моменти сърцето се къса.
От очите валят пак сълзи
и въпросът "Защо?" не прекъсва
да дълбае душата с длето,
да жигосва и пали плътта ми.
Как да спра и тези води
придошли със злото от Ада,
да изтръгна отровни бодли
с тази орис - дълбока оврага,
която друг за мен начерта
и реши - като дан се полага.
Не приемам аз тази съдба.
Не приемам агнец да съм жертвен,
ни на клада от кръв да горя
в черен траур зъл и бездействен,
душата все да тъй да боли.
Затова ще съм лъч... междузведен.
© Таня Мезева All rights reserved.
