4 dic 2018, 21:41

Лъчи в мъглата

  Poesía » Otra
1K 2 7

посветено

 

Зловещо тихо е, Иване.

Клонът по стъклото скърца.

Защо е всичкото имане

щом времето така забърза?

 

Срещата се спъна в драма.

Тъжно и студено е, Иване...

Реалното обърна се в измама.

Така, невярно ще остане...

 

Щом бялата мъгла пропадне,

а лампите стърчат с лъчи, 

спомни си вечерта, Иване

изнизваща се в две очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Където и да идеш, коренът ще те дърпа към дома. 

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че ме усети Миночка!
  • Душата е изплакала тези красиви редове!Харесах!
  • Сълзите винаги са топли Solas.Поне аз така знам. Тъжна картина описваш.
    Напоследък си мисля, Ани, че топлите спомени може да са много горчиви, защото не можеш да върнеш времето, а ти се иска да си отново там. Тогава сякаш става студено настоящето.
  • Хубаво е, когато има къде да се върнеш, даже и да е в спомен, когато той е топъл.
  • Вятърът отвори прозореца и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа.
    Някъде се затръшна врата.
    Тя протегна ръка да улови полъха.
    Ситни капчици дъжд, донесени от вятъра полепнаха по дланта и.
    Студени капки. Като сълзите в очите и.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...