Лъчи в мъглата

Поэзия » Другая

1K 2 7

посветено

Зловещо тихо е, Иване.

Клонът по стъклото скърца.

Защо е всичкото имане

щом времето така забърза?

Срещата се спъна в драма.

Тъжно и студено е, Иване...

Реалното обърна се в измама.

Така, невярно ще остане...

Щом бялата мъгла пропадне,

а лампите стърчат с лъчи,

спомни си вечерта, Иване

изнизваща се в две очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Където и да идеш, коренът ще те дърпа към дома.

e4i (Елена)

Благодаря ти, че ме усети Миночка!

2018-12-07T09:06:05+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Душата е изплакала тези красиви редове!Харесах!

2018-12-07T08:51:18+02:00
e4i (Елена)

Сълзите винаги са топли Solas.Поне аз така знам. Тъжна картина описваш.
Напоследък си мисля, Ани, че топлите спомени може да са много горчиви, защото не можеш да върнеш времето, а ти се иска да си отново там. Тогава сякаш става студено настоящето.

2018-12-05T15:42:22+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво е, когато има къде да се върнеш, даже и да е в спомен, когато той е топъл.

2018-12-05T15:33:54+02:00
Solas (Иван)

Вятърът отвори прозореца и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа.
Някъде се затръшна врата.
Тя протегна ръка да улови полъха.
Ситни капчици дъжд, донесени от вятъра полепнаха по дланта и.
Студени капки. Като сълзите в очите и.

2018-12-05T14:24:10+02:00