посветено
Зловещо тихо е, Иване.
Клонът по стъклото скърца.
Защо е всичкото имане
щом времето така забърза?
Срещата се спъна в драма.
Тъжно и студено е, Иване...
Реалното обърна се в измама.
Така, невярно ще остане...
Щом бялата мъгла пропадне,
а лампите стърчат с лъчи,
спомни си вечерта, Иване ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Където и да идеш, коренът ще те дърпа към дома.