e4i (Елена)
69 675
4.12.2018 г., 21:41 ч.

Лъчи в мъглата 

  Поезия » Друга
673 2 7

посветено

 

Зловещо тихо е, Иване.

Клонът по стъклото скърца.

Защо е всичкото имане

щом времето така забърза?

 

Срещата се спъна в драма.

Тъжно и студено е, Иване...

Реалното обърна се в измама.

Така, невярно ще остане...

 

Щом бялата мъгла пропадне,

а лампите стърчат с лъчи, 

спомни си вечерта, Иване

изнизваща се в две очи.

 

© Елена Всички права запазени

Където и да идеш, коренът ще те дърпа към дома. 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че ме усети Миночка!
  • Душата е изплакала тези красиви редове!Харесах!
  • Сълзите винаги са топли Solas.Поне аз така знам. Тъжна картина описваш.
    Напоследък си мисля, Ани, че топлите спомени може да са много горчиви, защото не можеш да върнеш времето, а ти се иска да си отново там. Тогава сякаш става студено настоящето.
  • Хубаво е, когато има къде да се върнеш, даже и да е в спомен, когато той е топъл.
  • Вятърът отвори прозореца и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа.
    Някъде се затръшна врата.
    Тя протегна ръка да улови полъха.
    Ситни капчици дъжд, донесени от вятъра полепнаха по дланта и.
    Студени капки. Като сълзите в очите и.
  • уви, вярно е и обратното Стойчо. Благодаря ти, че намина!
  • Когато очите носят тъга...
    И в душата ляга мъгла...
Предложения
: ??:??