1 nov 2016, 18:35

Лъжи

  Poesía
451 1 3

Лъжи в зародиш,

открити случайно. 

На място скрито, потайно –

в очите, жеста, танца. 

Питай веднага, посичай! 

 

Лъжи остарели –

втръснали, влачени, прощавани. 

Мазоли загрубели. Не си тръгват сами. 

Не прощавай! 

 

Лъжи безкрайни –

върволица от нови и нови. 

Стенеш, в окови –

без цел,  посока, основа. 

 

Оплетена в мрежи,

зазидана в строежи, 

не от бога – от някакви хора! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни истини, оплетени и зазидани от хора.
  • Съгласен съм, Василке, че хората са презряни същества. Те стоят по-ниско и от последното животно и то по една единствена причина - поставят се над другите твари, без да имат качествата за превъзходство. Отличен финал! А лъжите са тъканта на вселената. Истината е винаги вън от нея. Поздрав!
  • Не от бога а от някакви хора!
    Който незнайно защо наричаме хора.
    Харесах поздрави!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...