Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
1.11.2016 г., 18:35 ч.

Лъжи 

  Поезия
263 1 4

Лъжи в зародиш,

открити случайно. 

На място скрито, потайно –

в очите, жеста, танца. 

Питай веднага, посичай! 

 

Лъжи остарели –

втръснали, влачени, прощавани. 

Мазоли загрубели. Не си тръгват сами. 

Не прощавай! 

 

Лъжи безкрайни –

върволица от нови и нови. 

Стенеш, в окови –

без цел,  посока, основа. 

 

Оплетена в мрежи,

зазидана в строежи, 

не от бога – от някакви хора! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силни истини, оплетени и зазидани от хора.
  • Хареса ми много, финалът е много силен!
  • Съгласен съм, Василке, че хората са презряни същества. Те стоят по-ниско и от последното животно и то по една единствена причина - поставят се над другите твари, без да имат качествата за превъзходство. Отличен финал! А лъжите са тъканта на вселената. Истината е винаги вън от нея. Поздрав!
  • Не от бога а от някакви хора!
    Който незнайно защо наричаме хора.
    Харесах поздрави!!!
Предложения
: ??:??