Nov 1, 2016, 6:35 PM

Лъжи

  Poetry
449 1 3

Лъжи в зародиш,

открити случайно. 

На място скрито, потайно –

в очите, жеста, танца. 

Питай веднага, посичай! 

 

Лъжи остарели –

втръснали, влачени, прощавани. 

Мазоли загрубели. Не си тръгват сами. 

Не прощавай! 

 

Лъжи безкрайни –

върволица от нови и нови. 

Стенеш, в окови –

без цел,  посока, основа. 

 

Оплетена в мрежи,

зазидана в строежи, 

не от бога – от някакви хора! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни истини, оплетени и зазидани от хора.
  • Съгласен съм, Василке, че хората са презряни същества. Те стоят по-ниско и от последното животно и то по една единствена причина - поставят се над другите твари, без да имат качествата за превъзходство. Отличен финал! А лъжите са тъканта на вселената. Истината е винаги вън от нея. Поздрав!
  • Не от бога а от някакви хора!
    Който незнайно защо наричаме хора.
    Харесах поздрави!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...